Няма друго такова място в София, а и много по-надалеч. Темели, в които са вкопани кости и история, свидетелства за вяра и любов, печал и щастие, вълнения и горести… Това е “Света София”. И така е вече 1500 години.
След Освобождението на България, бъдещата й столица София е разположена на… 4 квадратни километра площ. С появата на новата столица на картата на Европа, към града се стичат чужденци от различни страни, за да придадат на провинциалния град модерен, европейски облик. Един от тях е художникът Йозеф Обербауер.
Световното изложение в Париж е дало много на света. На този прословут панаир френската столица дължи днешния си символ, а българската столица – своя герб. Айфеловата кула е издигната именно като входна арка за изложението през 1889-а. След още 11 г. Световното изложение в Париж става повод и за раждането на герба на София.
1 януари 1901 г. Бележита дата в историята на българската столица. Не поради някаква сакрална нумерология, а поради причина важна и до днес. На този ден в София са пуснати в движение първите трамваи.
София е съхранила безброй свидетелства за исторически превратности и съдбовни катаклизми. Земетресенията, ужасяващите бомбардировки от годините на Втората световна война и социалистическитe разбирания за градоустройствен план са оставили следи по днешния облик на столицата. Но след всички погроми и градежи – човешки и природни, София продължава да е на своето място. Запазил очертанията си в мьглата на времето градьт продължава да е жив заради хората, които го населяват и променят вече осем хиляди години.
Сердика, Улпия Сердика, Средец, Триадица, София. Дали днешната Българска столица е кръстена на църквата „Св. София” построена на най-високото място в стария град, или на светата мъченица София и трите и дъщери Вяра, Надежда и Любов, умрели за Христовата вяра, или всички те носят името на едно велико нещо?
Според плана на Гестапо първата група евреи от България трябва да бъде депортирана през март 1943 г. В прецизната организация на нацистите не са предвидени действията на няколко смели мъже, подкрепени от цялото българско общество. Спасяването на 40 000 български евреи е един от големите триумфи на толерантността и цивилизованото мислене, които историята помни.
Една от най-емблематичните сгради на столицата. Националният дворец на културата е открит на 31 март 1981-ва — годината, през която българската държава чества 1300 години от създаването си. Дворецът е изграден по предложение на дъщерята на тогавашния партиен лидер Тодор Живков — Людмила – за по-малко от 4 години, макар че планът за построяването е бил за 12 години. На сцените на Двореца са се изявявали най-известните съвременни творци от целия свят и се превръща в едно от най-големите културни средища.
Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в София са осъществени в края на 60-те години на XX век. Бързо нарастващото население на София налага необходимост от ефективен обществен транспорт. Макар и открито 135 години след първото в света, метрото на София може да бъде наречено една от „сбъднатите мечти” на столицата.
Това е една необикновена църква. Построена е като джамия върху останките на православен храм посветен на св.Иван Рилски. Нейното изграждане в средновековието е едно изпълнено обещание на султан Сюлейман Великолепни. Преустроена е кръстена на светите братя Кирил и Методи и техните ученици Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий, защото тяхно е най-голямото изпълнено обещание – да бъде преведено Божието слово на български език.
